Настоящата геополитическа ситуация в Европа, съчетана с висока зависимост от вноса на природен газ и нарастващо потребление на електроенергия неминуемо води до по-високи сметки за домакинства и предприятия и поражда спешна необходимост от преосмисляне на европейските енергийни системи.
Планът REPowerEU1, публикуван през май от Европейската комисия, има за цел да повиши сигурността на енергийните доставки като стимулира изграждането и присъединяването към мрежата на повече мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. За да бъде успешен този план обаче, той трябва да бъде придружен от адекватни цели и политически рамки за внедряване на технологии за съхранение на енергия и други технологии за гъвкавост на мрежата. Те са необходими за безопасното и ефективно интегриране на възобновяемите енергийни източници в електрическата мрежа, и сега е моментът да бъдат признати като стълбове на европейския енергиен преход.
Подписалите това писмо, организации с десетилетен опит в създаването и поддържането на глобални и европейски енергийните пазари, приветстват плана REPowerEU, неговите амбициозни цели за възобновяеми енергийни източници и признаването на ролята на съхранението на енергия в осигуряването на устойчиви и надеждни енергийни доставки.
В същото време смятаме, че за да бъде успешно ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници в кратки срокове, Европа се нуждае от бързо внедряване на доказани и мащабируеми технологии, които да увеличат гъвкавостта на мрежата и да позволят безопасното и ефективно интегриране на възобновяемите енергийни източници. Базираните на акумулатори (батерии) решения за съхранение на енергия се изграждат бързо, рентабилни са и са с ниски емисии, с потенциал да се превърнат в гръбнака на модерни, устойчиви и декарбонизирани енергийни системи. Други технологии, като например управление на потреблението, оптимално оползотворяване на съществуващия потенциал за съхранение на енергия от помпени водноелектрически централи и други технологии за съхранение на енергия, както и взаимосвързаността между националните пазари на електроенергия, са от решаващо значение за осъществяване на европейския енергиен преход.
Благодарение на уникалните си характеристики - бързина на реакция, гъвкавост и надеждност - базираното на батерии съхранение на енергия и други бързодействащи технологии са в отлична позиция да намалят общите разходи за електроенергия, както за предприятията, така и за домакинствата по множество начини. Съхранението на енергия в батерии може да подобри стабилността на мрежата и да облекчи претоварването на преносната мрежа, като по този начин намали ограничаването на производството от възобновяеми енергийни източници и свързаните с това значителни разходи. То може да осигури капацитет и спомагателни услуги за балансирането на търсене и предлагане, често по-ефективно и по-евтино от други технологии. Не на последно място, съхранението на енергия може да ограничи волатилността на цените и по този начин общите разходи за електроенергия на пазарите на едро чрез арбитраж.
Технологиите за съхранение на енергия са доказали способността си да заменят топлоелектрическите централи като по-икономичен и нисковъглероден начин за осигуряване на сигурни енергийни доставки в периоди на върхово търсене и ниски нива на производство от възобновяеми източници в няколко пазари по света. Но въпреки че имаме достъп до тази готова за внедряване и разходно-ефективна технология, ние продължаваме да разчитаме на високоемисионно производство на енергия, базирано на природен газ за тази задача, а общоевропейските цели, които биха довели до стратегическо увеличаване на проекти за съхранение на енергия, все още предстои да бъдат разработени и въведени в законодателството. През 2021г., на търговете на пазара на капацитет в цяла Европа бяха подписани договори за приблизително 2,4 GW съхранение на енергия, но различни проучвания предвиждат, че за да се повиши сигурността и надеждността на енергийните системи на континента, до 2030 г. ще са ни необходими до 200 GW системи за съхранение на енергия. Допълнителни промени в структурата и дизайна на енергийния пазар са необходими за постигане на целите на REPowerEU.
Освен това, енергийният пазар следва да бъде проектиран по начин, който да дава ясни ценови сигнали на производителите и потребителите в съответствие с нуждите на системата във всеки един момент. Цените на енергията следва да бъдат ниски в моменти на висок дял на възобновяемите източници и по-високи в периодите на слабо производство. По същия начин, разходите за използване на мрежата следва да бъдат по-високи, когато тя е претоварена, предоставяйки ценови сигнали за местното производство и потребление, които да помогнат за намаляване на това претоварване.
Въглеродната интензивност на електроцентралите, които осигуряват енергия при върхово потребление, също трябва да бъде подходящо адресирана при дизайна на пазара, включително чрез нови политики като стандарти за чиста върхова енергия.
Свързването към мрежата на системи за съхранение на енергия следва да бъде приоритетно. Въвеждането на споразумения за гъвкава мрежова връзка при присъединяване в претоварени райони може да ускори интегрирането на решения за съхранение на енергия, което, от своя страна, може да помогне за намаляване на претоварването въз основа на пазарни сигнали. И накрая, съществуващите бариери пред съхранението на енергия на националните пазари, като например налагането на такси, данъци и др., които не са разходно-обосновани и изкуствено поставят технологиите за съхранение на енергия в неравностойно положение на пазара, следва да бъдат премахнати, в съответствие със съществуващото европейско законодателство.
Очакваме с нетърпение, да работим заедно с регулаторните органи и други заинтересовани страни на пазара за реализирането на целите, очертани в плана RePowerEU, като предоставяме технологии, решения и политически рамки за осигуряване на надеждни, сигурни и устойчиви енергийни системи за европейските потребители.
Claus Wattendrup, Vice President Solar & Batteries Vattenfall |
1Планът REPowerEU на Европейската комисия беше съобщен за първи път през март и публикуван на 18-ти май. Той включва увеличаване на целта за производство на енергия от възобновяеми източници до 45% до 2030 г., спрямо предишно поставената цел от 40% миналата година. Това ще доведе до увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници до 1236 GW до 2030 г., включително инсталирането на 320 GW слънчева енергия до 2025 г.